Просто казано, психонавтите са пътешественици в териториите на съзнанието. Те посещават променени състояния на възприятие, виждат нещата под различен ъгъл и се прибират в нормалното си съществуване с обогатена перспектива за това, което наричаме реалност.
Ако стоим в тъмна стая с фенерче в ръка и го държим само в една единствена посока, едва ли ще може да се движим без да се спънем или ударим челото.
Някои хора прекарват целия си живот препъвайки се, с насочено фенерче към вратата, от страх да не я изгубят...Когато излязат разбират, че всичко което са търсили е било в стаята. Връщат се стотици пъти, стотици животи, докато се научат да работят с фенерчето.
Четем книги, гледаме филми, слушаме музика, в различни етапи от живота си, но те винаги отразяват съответното ни ниво на развитие. Наричаме това, което сме осветили с фенерчето опит. Градим го бавно. Съдим какво има в стаята, по това в което се спъваме, без дори да разберем какво е.
Не е задължително да е така, но никой не може и да ни вини. Не сме дошли в този живот с ръководство как се живее.
Добрата новина е, че никой живот не е напразен. Каквото и да правим, не можем да избягаме от природата си - винаги светим, осветяваме нещо, дори и да не е каквото искаме.
Психонавтите осветяват стаята. На тях им е писнало да се спъват и блъскат в стените. Те отказват да вървят на сляпо.
А на вас достатъчно ли ви е писнало?
Няма коментари:
Публикуване на коментар