Човешките същества сме разказвачи по природа. Все искаме да споделим, да потвърдим съществуването си. Цялото ни общуване е базирано на историите, които разказваме на себе си и на другите - кои сме, какво харесваме/не харесваме, за какво се борим, за какво мечтаем...кое е възможно и кое не... Аз, аз, аз...мен, мен, мен. Човещинка е, какво да правим.
Ако не ми беше омръзнало да си разказвам историята, вероятно щях да напиша книга. Така се получи, обаче, че по едно време си изкарвах прехраната, обяснявайки колко съм специална ...и ми писна.
За това, по на кратичко :)
Както се предполага, българка съм. Прекарах първите 25 години от живота си в България, мъчейки се да се впиша някъде. Неуспешно. Работа, кратки отпуски, гонене и постигане на цели, кафе сутрин, алкохол вечер...Нищо необичайно.
За щастие, здравето и психиката ми започнаха да се клатят и личният ми живот беше провал. Иначе едва ли бих забелязала, че нещо не е наред. В отчаяние, се озовах на първата си аяуаска церемония.
Още си спомням, макар и бегло, страха и ужаса от онази нощ. Явно са били достатъчни, за да кажа "ма*ната му на всичко"и да напусна "мечтаната" си работа. Няколко месеца по-късно бях в Мексико, с две раници, малко джобни пари и никакъв план.
Мислех си, че знам законите на Вселената и това, как да сбъдна мечтите си. След около година се насадих на същата робска система, ако не и по-зле. Този път с карибски мотиви и гордата титла "дайв инструктор". Добре, че беше депресията...Иначе нямаше да поискам да се събудя.
Въпреки паниката и страха, започнах отново да посещавам аяуаска церемонии. Добих контрол по време на преживяванията. Започнах да експериментирам и с други растения. Разбрах защо не се вписвам никъде и от какво наистина имам нужда за да съм щастлива. Разбрах, че през цялото време съм си задавала грешните въпроси и съм искала грeшните неща, по грешния начин.
Благодарение на психотропните учители, успях да трансформирам борбата за оцеляване, в която живеех, в перфектна среда за себеоткриване.
Целта на този блог не е да дава уроци на тема "стойностно човешко съществуване". Повечето хора не са напълно щастливи точно защото се мъчат да спазват нечий туториал за щастие.
Целта ми е да насоча вниманието към факта, че докато сме консуматори на чужди вярвания, докато вярваме, че 2+2 е 4, защото така са ни научили в училище, никога няма да разполагаме на 100% с времето си. Никога няма да имаме пълната свобода да бъдем и да правим това, което искаме, във всеки един момент.
Добрата новина е, че е възможно. Разбира се, личната свобода е процес, който се създава във всеки момент и се подобрява цял живот. Няма книга или филм която да ни научи да сме свободни. Само определени преживявания могат.
Изключително съм щастлива, че мога да посветя цялото си време на тях.
Приятно пътуване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар